Всички знаем библейската притча за сътворението на света. Знаем и легендата за това как Господ, раздавайки земите на различните народи, се оказал при българите с празни ръце. Според едни той изтупал торбата си от малките останали парченца земни радости и се подредила територията на българите – живописна и разнообразна. Според други, оказвайки се с празни ръце, Господ се засрамил и решил да отстъпи късче от най-великото си творение – Рая небесен.
Такива истории се разказват и другаде по света. Тук, в България, на нашите 110 843 км² ежедневно тъпчем и разораваме богати пластове човешка история. Земите ни съдържат свидетелства на древни култури и отдавна изтлели цивилизации.
За човешката природа е присъщо стремглавото движение напред, съизмерването с последните и най-модерни достижения. Много често в този устрем губим връзка с натрупаното вековно знание и пренебрегвайки постигнатото от предшествениците си се смятаме за първооткриватели.
Нашата днешна „среща” със собствените корени осмисля и предопределя живота ни на тези географски ширини. Ако не я пропуснем бързайки, ще имаме шанса да заслужим тази земя, защото тя ни е дарена с всичките си съкровища, но не ни принадлежи.
Twitter
Facebook
G Bookmarks
Google Buzz
Svejo.net
MySpace
LinkedIn
Blogger
