Съкровището е открито през 1949 г. в гр. Панагюрище. Състои се от 9 златни съда (23 карата) с общо тегло 6 164 гр.: амфора-ритон; 3 канички-ритони; 2 ритона с форма на глава на елен; 1 ритон с форма на глава на овен; 1 ритон с протоме на козел и 1 фиала. Четирите ритона са с формата на волски рог, поради което откривателите им решили, че това са музикални инструменти. За щастие, още с откриването на предметите, те попадат в кметството, а по-късно и в Пловдивския археологически музей. Отличават се с пищна релефна украса - йонийска кима, гирлянда от палмети, крилат сфинкс, митологични сцени, сцени от Троянската война, розети, жълъди, негърски главички и пр. Вероятно е изработено в ателие в Мала Азия, в древногръцкия град Лампсак (дн. Турция). За това се съди по намерената върху някои от съдовете изписана мерна единица, която отговаря на този полис.
Скъпият сервиз най-вероятно е бил царски и са го използвали по време на тържествени церемонии, а многото отвори на някои от съдовете са свидетелство, че с тях са се извършвали сакрални действия. Смятало се е, че едновременното пиене от ритоните свързва пиещите за цял живот.
Панагюрското съкровище е част от постоянната колекция на Археологическия музей в Пловдив.
Използвани източници:
- Овчаров, Д. Петнадесет съкровища от българските земи. Национален музей на българската книга и полиграфия, София, 2005
- Кратка енциклопедия тракийска древност, изд. Аргес, София, 1993
Twitter
Facebook
