Вълчитрънското съкровище е открито случайно през 1924 г., когато двама братя копаели лозето си край с. Вълчитрън, Плевенско. Те нямали намерение да го предават на държавата, дори се разказва, че хранели прасетата си в единия от съдове. Но златарят, на когото ги занесли, съобщил за ценните предмети в Националния археологически музей в София.
Съкровището се състои от 13 предмета с общо тегло над 12 кг: голям дълбок съд с две дръжки - кантаросов кратер; голяма масивна чаша - черпак с една дръжка (киатос); 3 малки кантароса; един триделен съд; 2 големи и 5 малки диска. Най-интересен по вид е съдът, който всъщост се състои от 3 малки листовидни съда, съединени помежду си с тръбичка. Съществуват различни мнения на специалистите за неговата употреба. Вероятно е използван за магически ритуали, като в него се сипва течност, която през тръбичката се разлива и в трите съда. Друга теория е, че се смесвали три вида течност – вино, мед и мляко. Очевидно не само този съд, а и целият комплект е участвал в някаква ритуална практика. Според някои изследователи съкровището е свързано с култа към Дионис-Загрей. Еднородно е по стил и техника, изработено от злато с естествен примес на сребро, мед и желязо.
Когато не е на пътуваща изложба, Вълчитрънското съкровище може да се види в Националния археологически музей.
Използвани източници:
- Овчаров, Д. Петнадесет съкровища от българските земи. Национален музей на българската книга и полиграфия, София, 2005
- Кратка енциклопедия тракийска древност, изд. Аргес, София, 1993
Twitter
Facebook
