BulgarianSights

bg | en

Предстоящи събития

Петровден
29 Юни 2021 г.

Илинден
20 Юли 2021 г.

Св. Пантелей
27 Юли 2021 г.

Преображение
06 Август 2021 г.

Резервоар
Резервоар

Параметри

България

Качество на пътяДобро

Тракийският град Хелис

Автор: Даниела Бранкова

В последната четвърт на ІVв. пр.Хр., когато Лизимах води борба за установяване властта си над Североизточна Тракия, гетите основават на територията на днешния архитектурно-исторически резерват „Сборяново” укрепен град със средищни политически, икономически и военни функции.

Акрополът на града е разположен върху площ от над 100 дка върху сравнително равното плато, заобиколено от три страни от каньона на р. Крапинец. Външната крепостна стена, която го обгражда, е с дебелина 3,5-4,2 м, предполагаема височина 10-12 м и дължина 1400 м. Двата основни входа на крепостта - северната и южната порта - са защитени посредством сложна система от стени и бастиони. Укрепената площ била гъсто застроена от жилища, стопански и други сгради в традицията на североизтока - дървена конструкция, дебело обмазана с глина. В хода на разкопките се откриват и по-монументални сгради по елинистически образец.

При археологически сондажи на север от светилището Демир баба, близо до блатото Дипсизгьол (Бездънно езеро) са открити останки от жилищен квартал. Може би тук е бил пристанът, където се товарели и разтоварвали стоките, транспортирани по плавателната по това време р.Крапинец до Дунав и черноморските пристанища. Намерените при разкопките амфори, гръцки съдове и други предмети свидетелстват за интензивни търговски връзки на гетите с гръцките градове-колонии по бреговете на Черно и Средиземно море. Значението на града като политически, икономически и културен център се вижда също по монетите и доставяните от черноморските и малоазийските градове луксозни стоки - чернофирнисова керамика, стригили, накити. Вносът на голямо количество стоки, пренасяни в амфори - вероятно вино и зехтин, предполага равностоен износ. Като се имат предвид плодородието на почвата, както и намерените земеделски сечива, спокойно може да се предположи, че значителна част от износа е бил земеделска продукция - зърно, добитък, кожи и др. Намерените работилници, както и богатата колекция инструменти, продукти и отпадъци от производството сочат развито металообработване, ювелирно производство, грънчарство, обработка на кост. Връзките на града с Елинистическия свят се потвърждават и от единствения открит засега в района епиграфски паметник - надпис-посвещение на старогръцки на богинята Фосфорос - покровителка на портите и крепостите.

Едно от най-неочакваните открития е укрепителното съоръжение в долината, на около 40 м северозападно от северната порта. Очевидно е имало основна функция да прегражда долината по левия бряг на реката и отбранява широката и подходяща за жилищни и стопански комплекси долина на запад.

Около намереният резервоар и на север от оградата на светилището при Демир баба теке, включително и върху селищната могила, са съществували  квартали. В северозападния сектор на могилата са разчистени руини от сгради с каменен градеж, покрити с керемиди. Датират се от Елинистическата и Римската епоха. Тези данни дават основания да се предполага наличието на "долен град", чието значение е довело до изграждане на защитна система и в долината на запад от цитаделата.

Направените през 2002-2003 г. сондажи потвърждават предположението, че квартал с площ над 5 дка е съществувал и в равнината непосредствено на запад от провлака, свързващ цитаделата  с левия бряг на р. Крапинец.

При среден размер 60 - 80 кв. м в града би могло да има между 1250 и 2000 къщи и население от около 5750 до 12000 души. Към тези цифри трябва да се добави и гарнизонът, който е охранявал цялата сложна укрепителна система – над 600 души. Тези впечатляващи стойности сочат, че градът на гетите е съпоставим с гръцките полиси по черноморския бряг и дори би могъл да превъзхожда някои от тях.

Още от самото начало на проучванията в Сборяново е предположено, че тук е резидирала мощна гетска династия. Трябва да се посочи, че досега не са известни друго гетско селище или комплекс в цялата племенна територия, които биха съперничили по икономически потенциал и укрепителна система, отразяващи една сложна социална структура на населението, като тези в Сборяново. Единственият гетски град, който античните извори съобщават за тази епоха е Хелис - резиденцията на гетския владетел Дромихайт.

Всичко изложено по-горе, дава основания за идентифицирането на гетския град със столицата на Дромихайт. Все пак, до откриването на категорични епиграфски доказателства, идентификацията остава хипотетична.

Градът загинал в средата на III в. - около 250 г. пр. Хр., в апогея на своето икономическо и културно развитие вследствие на унищожително земетресение. След него поселищният живот не се възобновил, а името на града изчезнало от древните летописи.

Тракийският град Хелис се намира на около 10 км от гр. Исперих и на около 40 км от гр. Разград.

Използвани източници:

- Стоянов, Т., Гетската столица в ИАР Сборяново – нови резултати. МИФ 9, София, 2005
- Стоянов, Т. и колектив, Тракийският град в Сборяново, София, 2004
- Стоянов, Т. и колектив, Гетската столица в Сборяново. 20 години проучвания, София, 2006

Линкове