BulgarianSights

В последната четвърт на ІVв. пр.Хр., когато Лизимах води борба за установяване властта си над Североизточна Тракия, гетите основават на територията на днешния архитектурно-исторически резерват „Сборяново” укрепен град със средищни политически, икономически и военни функции.

Акрополът на града е разположен върху площ от над 100 дка върху сравнително равното плато, заобиколено от три страни от каньона на р. Крапинец. Външната крепостна стена, която го обгражда, е с дебелина 3,5-4,2 м, предполагаема височина 10-12 м и дължина 1400 м. Двата основни входа на крепостта - северната и южната порта - са защитени посредством сложна система от стени и бастиони. Укрепената площ била гъсто застроена от жилища, стопански и други сгради в традицията на североизтока - дървена конструкция, дебело обмазана с глина. В хода на разкопките се откриват и по-монументални сгради по елинистически образец.

При археологически сондажи на север от светилището Демир баба, близо до блатото Дипсизгьол (Бездънно езеро) са открити останки от жилищен квартал. Може би тук е бил пристанът, където се товарели и разтоварвали стоките, транспортирани по плавателната по това време р.Крапинец до Дунав и черноморските пристанища. Намерените при разкопките амфори, гръцки съдове и други предмети свидетелстват за интензивни търговски връзки на гетите с гръцките градове-колонии по бреговете на Черно и Средиземно море. Значението на града като политически, икономически и културен център се вижда също по монетите и доставяните от черноморските и малоазийските градове луксозни стоки - чернофирнисова керамика, стригили, накити. Вносът на голямо количество стоки, пренасяни в амфори - вероятно вино и зехтин, предполага равностоен износ. Като се имат предвид плодородието на почвата, както и намерените земеделски сечива, спокойно може да се предположи, че значителна част от износа е бил земеделска продукция - зърно, добитък, кожи и др. Намерените работилници, както и богатата колекция инструменти, продукти и отпадъци от производството сочат развито металообработване, ювелирно производство, грънчарство, обработка на кост. Връзките на града с Елинистическия свят се потвърждават и от единствения открит засега в района епиграфски паметник - надпис-посвещение на старогръцки на богинята Фосфорос - покровителка на портите и крепостите.

Едно от най-неочакваните открития е укрепителното съоръжение в долината, на около 40 м северозападно от северната порта. Очевидно е имало основна функция да прегражда долината по левия бряг на реката и отбранява широката и подходяща за жилищни и стопански комплекси долина на запад.

Около намереният резервоар и на север от оградата на светилището при Демир баба теке, включително и върху селищната могила, са съществували  квартали. В северозападния сектор на могилата са разчистени руини от сгради с каменен градеж, покрити с керемиди. Датират се от Елинистическата и Римската епоха. Тези данни дават основания да се предполага наличието на "долен град", чието значение е довело до изграждане на защитна система и в долината на запад от цитаделата.

Направените през 2002-2003 г. сондажи потвърждават предположението, че квартал с площ над 5 дка е съществувал и в равнината непосредствено на запад от провлака, свързващ цитаделата  с левия бряг на р. Крапинец.

При среден размер 60 - 80 кв. м в града би могло да има между 1250 и 2000 къщи и население от около 5750 до 12000 души. Към тези цифри трябва да се добави и гарнизонът, който е охранявал цялата сложна укрепителна система – над 600 души. Тези впечатляващи стойности сочат, че градът на гетите е съпоставим с гръцките полиси по черноморския бряг и дори би могъл да превъзхожда някои от тях.

Още от самото начало на проучванията в Сборяново е предположено, че тук е резидирала мощна гетска династия. Трябва да се посочи, че досега не са известни друго гетско селище или комплекс в цялата племенна територия, които биха съперничили по икономически потенциал и укрепителна система, отразяващи една сложна социална структура на населението, като тези в Сборяново. Единственият гетски град, който античните извори съобщават за тази епоха е Хелис - резиденцията на гетския владетел Дромихайт.

Всичко изложено по-горе, дава основания за идентифицирането на гетския град със столицата на Дромихайт. Все пак, до откриването на категорични епиграфски доказателства, идентификацията остава хипотетична.

Градът загинал в средата на III в. - около 250 г. пр. Хр., в апогея на своето икономическо и културно развитие вследствие на унищожително земетресение. След него поселищният живот не се възобновил, а името на града изчезнало от древните летописи.

Тракийският град Хелис се намира на около 10 км от гр. Исперих и на около 40 км от гр. Разград.

Използвани източници:

- Стоянов, Т., Гетската столица в ИАР Сборяново – нови резултати. МИФ 9, София, 2005
- Стоянов, Т. и колектив, Тракийският град в Сборяново, София, 2004
- Стоянов, Т. и колектив, Гетската столица в Сборяново. 20 години проучвания, София, 2006