Природен парк Витоша заема площ от 26606,60 хектара и обхваща селата Боснек, Горна Диканя, Железница, Кладница, Ковачевци, Мърчаево, Рударци, Чуйпетльово, Ярлово.
През 1934 г. е обявен за Национален парк Витоша - първият не само в България, но и на Балканския полуостров. На територията на днешния природен парк (официалният му статут сега) са обособени два резервата - Бистришко бранище и Торфено бранище. Бистришко бранище е обявен за защитена територия през същата 1934 г., което го прави един от най-старите наши резервати. Заради високите си биологични показатели Бистришко бранище е обявен от ЮНЕСКО за биосферен резерват. Целта на резерват Торфено бранище, обявен през 1935 г., е да се запази в непокътнат вид торфището, което е естествено водохранилище и в същото време чрез него се изследва състоянието на планината през последните 10 - 15 хил. години.
В парка съществуват 1489 вида висши растения (47 от които са в Червената книга на България), 500 вида водорасли, 500 вида гъби, 300 вида мъхове и 200 вида лишеи. Животинският свят също е богат - 800 вида пеперуди, 114 вида птици, 50 вида бозайници.
Витоша е единствената слабо разчленена куполна планина у нас. Куполът й се определя от нейните най-високи върхове – Черни връх (най-високият – 2290м) и Резньовете. Изключително благоприятна за туризъм, планина Витоша посреща годишно над 3,5 млн души. Северните склонове на планината са с оформени пътеки с добра маркировка и много хижи. Нейните морени (или каменни реки) са най-големият й чар и можем да им се наслаждаваме целогодишно. Някои от каменните блокове са големи около 4-5 м в диаметър и тежат 30-40 тона. Дълбоко под тези сиенитни грамади тече вода. Най-известната морена е разположена при Златните мостове, а други такива има и по долините на Боянска река, Струма, Бистрица, Драгалевска река, Матница, Танчовица, Янковска река, Рударшица. Голяма част от пътеките минават през Витошките реки, което прави планината любимо място за отдих. Южно от Черни връх води началото си р. Струма – втората по пълноводност река в България след р. Марица.
Във Витоша могат да се видят няколко църкви и два манастира, както и най-дългата пещера в България – Духлата.
През месец август 1895 г. тук е поставено началото на българския организиран туризъм. По покана на Алеко Константинов на Черни връх се изкачват 300 души, между които и Иван Вазов.
От София до Природен парк Витоша може да се стигне от два пътя – единият стига до х. Алеко, а другият през Златните мостове,който минава през много хижи и горски домове. От пътя София – с. Железница – с. Ярлово се стига до по-малко посещавани части на планината, които обаче е добре да се обхождат през лятото, когато условията са по-добри.
Съществуват и други пътища през които може да се стигне до парка – например от Перник, през яз. Студена или от с. Владая. Достъпът до парка става възможен и чрез градския транспорт, въжените лифтове от Симеоново и Драгалевци и маршрутна линия до Златните мостове.
Използвани източници :
- Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, акад. изд. Проф. Марин Дринов, София, 2002
- Николова, Р., Генов, Н. Книга за България, изд. Хермес, Пловдив, 2008