Пирин планина се намира в югозападна България, между реките Струма и Места и е част от Рило-Родопския масив. Тя е втората по височина планина след Рила, с най-висок връх Вихрен – 2914 м. Разделя се на три неравномерни по площ дяла – северен, среден и южен, като в северния дял е разположен едноименият нацоинален парк. Той е и най-посещаемия дял, поради изразения алпийски характер. Високите върхове, езерата, скалните прагове, морените и построените хижи и заслони в парка са предизвикателство за туристите.
От растенията, включени в Червената книга на България могат да се видят пирински мак, бъндеришко шапиче, давидов лопен, нежния еделвайс, пиринско зеле, пиринска мащерка и др. Прочутата Байкушева мура (до х. Бъндерица) е представител на редките черни мури, които се срещат само на Балканския полуостров, а у нас – само в планините Пирин и Славянка. Нарича се черна, тъй като кората й се напуква и става сиво-черна.
Между животните, които обитават НП Пирин са дивите кози, мечки, вълци, прилепи, застрашените от изчезване златка, скален орел, все по-рядко срещаните сърни и др.
Площта на Националния парк е над 40 000 хектара и обхваща общините Банско, Симитли, Гоце Делчев, Кресна, Сандански, Струмяни и Разлог. В територията му влизат шест паркови района – Баюви дупки, Вихрен, Синаница, Безбог, Трите реки, Каменица и два резервата – Баюви дупки-Джинджирица и Юлен.
Резервата Баюви дупки-Джинджирица е един от най-старите резервати в България. Обявен е за такъв през 1934 г. с цел да се запазят бялата и черна мура и разнообразната флора и фауна. Тук е й „царството” на еделвайса. Баюви дупки е от 17-те биосферни резервата в България по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Най-високата му точка е вр. Бански суходол – 2884 м., а площта му е 2873 хактара.
Резервата Юлен, с площ 3156 хектара, е обявен сравнително късно за такъв – през 1994 г. Защитава субалписки и алпийски екосистеми и редки животински и растителни видове. Тук има гори от бяла мура, бял бор, ела, множество застрашени растения и разнообразие от водни басейни.
От 1983 г. НП „Пирин” e обект на Световното наследство според Конвенцията за природното и културното наследство на ЮНЕСКО.
Използвани източници:
- Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, акад. изд.”Проф. Марин Дринов”, София, 2002
- Пирин - Дирекция на НП Пирин