В непосредствена близост до столицата на Второто българско царство - Търново, в изключително живописна местност, се намира манастирът "Свето Преображение Господне".
Според сегашния игумен отец Георгий манастирът е бил изграден през първата половина на XI в., като за строежа му са били използвани изоставени сгради на охранителни съоръжения за контрол на прохода Дервент, в който се намира обителта. Първоначално манастирът е създаден като метох на Атонския манастир "Ватопед", като и през Второто българско царство запазва връзките си със Света гора. Бил е подарен на цар Иван Александър и така се е превърнал в царски манастир. Тогава е построена църквата "Свето Преображение" в двора на манастира. По вид тя е еднокорабна, едноапсидна, кръстокуполна, има притвор, женско и мъжко отделение.
До 1835 г. в църквата са съществували стенописи с изображенията на цар Иван Александър, жена му Теодора и цар Иван Шишман. След тази година е направен ремонт от майстор Димитър Софиялията. По-късно е довършен от Кольо Фичето, който продължава и строителството на манастира. Негово дело са притворът, кубето, дърворезбата на иконостаса, оформя главния вход с колонадата и изгражда камбанарията с часовника. Красивите розетки на пода са донесени от римския град Никополис ад Иструм, намиращ се в близост до Велико Търново.
През 1848 г. Захарий Зограф е започнал изографисването на църквата отвътре навън, като накрая изписва върху южната външна стена сцената "Колелото на живота", което и днес може да се види. Външният му кръг - кръгът на суетата, представя стремежа на човек към материалните богатства и тяхната измамна същност, водещи до неизбежното погубване на душата. Вътрешният - кръгът на равновесието, показва същността на разбирането на живота според християнските ценности. Битието е представено чрез годишните времена и както в природата всичко е в равновесие, така трябва да живее и човек.
Във вътрешността на църквата Захарий Зограф представя сцени от Страшния съд, от традиционния български бит. Могат да се видят образите на св. св. Кирил и Методий, св. Теодосий Търновски, св. Патриарх Евтимий, св. Иван Рилски, царе от Първото българско царство и малък портрет на самия Захарий Зограф.
През 1850 г. е позлатен иконостасът, а след Освобождението Цар Александър Втори и неговата майка даряват кристален полилей за църкавата.
В манастира се пазят ценни икони от тревненския майстор Папа Витан Млади и представителя на Самоковската школа Станислав Доспевски.
През 1991 г. се свлича скална маса и унищожава част от монашеските килии. Голямо парче скала пада към църквата, но като по чудо се разцепва и остава от двете й страни без да нанесе поражения.
Природата сякаш пази това прекрасно свято място, но дали ние ще успеем да го съхраним. Манастирът отдавна има нужда от финансова подкрепа и дано скоро някой да окаже такава. Мястото е необикновено и много истинско. Монасите са готови да ти разкажат много и интересни неща, да те разведат из обителта и да ти направят истинско кафе на пясък. Манастирът "Свето Преображение Господне" се намира на около 7 км от град Велико Търново и на около 20 км от римския град Никополис ад Иструм.
Използвани източници:
- Виткова-Георгиева, П., Преображенският манастир, изд. Славена, Варна
- www.velikoturnovo.info
- Лични впечатления
- Велико Търново - Официален уеб сайт
- Православен каталог