Началото на манастирите в България е свързано с християнизацията на страната. Някъде от 866 г., когато по българските земи върви папската духовна мисия, започва изграждането на първите базилики. След учредяването на Българската архиепископия през 870 г. строителството на църкви и манастири се разгръща с още по-голям замах. А в епохата на Златния век новопостроените манастири стават центрове на българската книжовност.

Манастирското строителство продължава и в епохата на Второто българско царство (1185-1396).  По-късно голяма част от тези манастири престават да съществуват или са разрушени с идването на османското владичество. Тогава новите манастири почват да се строят на по-отдалечени и трудно достъпни места, за да останат недосегаеми за османските войски.  И въпреки това, манастирите винаги се строяли на спокойни места, с особена енергия, сред природни красоти.

Българските манастири са религиозни и културни съкровищници, със съхраняваните в тях свети мощи, икони, книги, църковна утвар, предмети с историческа стойност, с фреските и дърворезбованите иконостаси в манастирските църкви. Те са средища на съхранените през вековете български дух и култура.

В България има три ставропигиални манастира - Рилски, Бачковски и Троянски. Ставропигиалните манастири са под пряката юрисдикция на върховната църковна власт, т.е Светия синод.
Ставропигиални манастири се основават или провъзгласяват за такива по решение на Св. Синод, а епархийски се основават с благословението на епархийския архиерей и одобрението на Св. Синод, но само ако са осигурени средства за издръжката им. При провъзгласяването на един манастир за ставропигия, игуменът му си сменя статута — от архимандрит на епископ.

Използвани източници:
 - Коев, Т., Бакалов, Г. Християнски справочник, изд. Анубис, София, 2001 г.