BulgarianSights

bg | en

Предстоящи събития

Баба Марта
01 Март 2018 г.

Гергьовден
06 Май 2018 г.

Църквата “Христос Пантократор”
Църквата “Христос Пантократор”
Снимка: Моника Стефанова
Църквата “Христос Пантократор”
Църквата “Христос Пантократор”
Снимка: Моника Стефанова
още...

Параметри

България

Старият Несебър през вековете

Автор: Моника Стефанова

Разхождайки се в Стария град на Несебър, е невъзможно човек да остане безразличен към автентичната атмосфера на целия полуостров. Не само са видими културно-историческите ценности, запазени там… Те се и усещат. Усеща се величието на миналото, което все още цари в пределите на града. Минало, обхващащо различни периоди от историята, но обединени от обща характеристика – просперитет. Още от първото си населяване от преди около 3000 години, поради стратегическото си място полуостровът бързо и постоянно се е развивал в културно и търговско отношение. 

Несебър се смята, че е построен в древността от пратеници на древногръцкия град-държава Мегара. Траките го нарекли Мелсамбрия на името на Мелса, който според една легенда бил неговият основател. 

Несебърският полуостров – античната Месамбрия – е заселен в края на бронзовата епоха. Имал е две пристанища (северно и южно), в които и днес продължават да се откриват останки от оборудването на древните кораби. Първите гръцки колонисти – дорийци по произход – пристигат на полуострова в края на VI век пр. Хр. Селището постепенно се укрепва, застроява се с храмове, театър, гимназион (училище). Превръща се в класически полис – град със съответната структура, функции и управление. Започват да се развиват редица занаяти (основно с обработка на метал) и се строят кораби. Около 440 г. пр. Хр. Месамбрия започва да сече свои монети. Полуостровът бележи истински разцвет, когато сече и своя златна емисия през III-II век пр. Хр. Многобройните находки от този период доказват богатия икономически, културен и духовен живот, който е водил градът. 

Месамбрия е завладяна без съпротива от римски войски през 72 г. пр. Хр и след временна окупация е включена трайно в границите на Римската империя през I век. По това време градът е наричан Месемврия, като продължава да достига все по-високи културни нива. Става важен търговски и културен център по черноморското крайбрежие на Римска Тракия. До наши дни е запазена поставка за бронзова статуя на император Клавдий, части от мраморни релефи, надписи, статуи. 

Започват да се създават все по-благоприятни условия за черноморските градове, особено след преместването на столицата на Римската империя в Константинопол и след приемането на християнството за официална религия по тези земи. Месемврия се обогатява с нови християнски храмове-базилики, изграждат се крепостни стени, градски терми и нова водоснабдителна система. Точно както е в Константинопол, централната църква на Месемврия носи името „Света София”. 

По време на първата българска държава Месемврия често е споменава в средновековните извори като стратегическо място – град-пресечна точка на българо-византийските отношения. През 812 г. градът за първи път става част от пределите на българската държава. Именно славяните дават на полуострова  името Несебър. В българско владение за по-дълъг период от време е в годините на управлението на цар Симеон Велики.

През XII-XIII век Месемврия развива активни търговски връзки със Средиземноморието, Адриатика и княжествата на север от р. Дунав. През този период се строят добре запазените и до днес църкви „Св. Стефан” и „Св. Йоан Кръстител”, които са прототип на издигнатите по-късно несебърски църкви-шедьоври от XIII-XIV век. 

В  периода на управленията на царете Калоян, Иван Асен II и Константин Тих са построени църквите „Св. Петка”, „Св. Тодор” и „Св. Архангели Михаил и Гавраил”. Любопитен е фактът, че тези църкви имат аналогии в архитектурата на тогавашната българска столица Велико Търново.

След близо 40-годишно византийско владичество, през 1304 г. цар Тодор Светослав отново присъединява Несебър към Българската държава. При управлението на цар Иван Александър градът достига особен разцвет. Издигат се още църкви – „Христос Пантократор” (XIII в.), „Св. Йоан Неосветени” (XIV в.). 

Несебър е бил резиденция на митрополит почти през цялата си история и поради тази причина две от църквите – „Св. София” и „Св. Стефан” – са известни като Старата и Новата митрополия. През своето съществуване според писмени сведения се предполага, че Несебър е имал над 40 църкви. Градът е наречен българската Равена, заради множеството и добре запазени църкви в пределите му.

През 1366 г. градът принадлежи на византийския император, а през 1396 г. е завладян от турците. Стопанският и духовен живот в Несебър не прекъсва. Пристанището на града продължава да бъде и основен транспортен център на черноморското крайбрежие.

До наши дни се е запазила още Западната крепостна стена от византийско време, вятърни мелници, баня и чешми от времето на османското владчество и къщите от  Българското Възраждане, типични представители на черноморския тип къщи. Те представляват  предимно двуетажни жилища, с дървен горен етаж и каменен долен. От най-интересните къщи са Капитановата, Ламбиновата, Тулевата, Чимулевата и др. 

Старият Несебър днес се радва на огромен брой български и чуждестранни туристи, привлечени от автентичния дух на града. Дано да съумеем да запазим това българско съкровище и за далечното бъдеще.

Несебър се намира на около 35 км. от гр. Бургас и на 430 км от гр. София.

Използвани източници:
- Кожухаров, Д., Пътеводител. Несебър, Уникарт, София, 2009
- Николова, Р., Генов, Н. Книга за България, изд. Хермес, Пловдив, 2008