BulgarianSights

bg | en

Предстоящи събития

Илинден
20 Юли 2020 г.

Св. Пантелей
27 Юли 2020 г.

Преображение
06 Август 2020 г.

Успение Богородично
15 Август 2020 г.

Църквата “Христос Пантократор”
Църквата “Христос Пантократор”
Снимка: Моника Стефанова
Църквата “Христос Пантократор”
Църквата “Христос Пантократор”
Снимка: Моника Стефанова
още...

Параметри

България

Старият Несебър през вековете

Автор: Моника Стефанова

Разхождайки се в Стария град на Несебър, е невъзможно човек да остане безразличен към автентичната атмосфера на целия полуостров. Не само са видими културно-историческите ценности, запазени там… Те се и усещат. Усеща се величието на миналото, което все още цари в пределите на града. Минало, обхващащо различни периоди от историята, но обединени от обща характеристика – просперитет. Още от първото си населяване от преди около 3000 години, поради стратегическото си място полуостровът бързо и постоянно се е развивал в културно и търговско отношение. 

Несебър се смята, че е построен в древността от пратеници на древногръцкия град-държава Мегара. Траките го нарекли Мелсамбрия на името на Мелса, който според една легенда бил неговият основател. 

Несебърският полуостров – античната Месамбрия – е заселен в края на бронзовата епоха. Имал е две пристанища (северно и южно), в които и днес продължават да се откриват останки от оборудването на древните кораби. Първите гръцки колонисти – дорийци по произход – пристигат на полуострова в края на VI век пр. Хр. Селището постепенно се укрепва, застроява се с храмове, театър, гимназион (училище). Превръща се в класически полис – град със съответната структура, функции и управление. Започват да се развиват редица занаяти (основно с обработка на метал) и се строят кораби. Около 440 г. пр. Хр. Месамбрия започва да сече свои монети. Полуостровът бележи истински разцвет, когато сече и своя златна емисия през III-II век пр. Хр. Многобройните находки от този период доказват богатия икономически, културен и духовен живот, който е водил градът. 

Месамбрия е завладяна без съпротива от римски войски през 72 г. пр. Хр и след временна окупация е включена трайно в границите на Римската империя през I век. По това време градът е наричан Месемврия, като продължава да достига все по-високи културни нива. Става важен търговски и културен център по черноморското крайбрежие на Римска Тракия. До наши дни е запазена поставка за бронзова статуя на император Клавдий, части от мраморни релефи, надписи, статуи. 

Започват да се създават все по-благоприятни условия за черноморските градове, особено след преместването на столицата на Римската империя в Константинопол и след приемането на християнството за официална религия по тези земи. Месемврия се обогатява с нови християнски храмове-базилики, изграждат се крепостни стени, градски терми и нова водоснабдителна система. Точно както е в Константинопол, централната църква на Месемврия носи името „Света София”. 

По време на първата българска държава Месемврия често е споменава в средновековните извори като стратегическо място – град-пресечна точка на българо-византийските отношения. През 812 г. градът за първи път става част от пределите на българската държава. Именно славяните дават на полуострова  името Несебър. В българско владение за по-дълъг период от време е в годините на управлението на цар Симеон Велики.

През XII-XIII век Месемврия развива активни търговски връзки със Средиземноморието, Адриатика и княжествата на север от р. Дунав. През този период се строят добре запазените и до днес църкви „Св. Стефан” и „Св. Йоан Кръстител”, които са прототип на издигнатите по-късно несебърски църкви-шедьоври от XIII-XIV век. 

В  периода на управленията на царете Калоян, Иван Асен II и Константин Тих са построени църквите „Св. Петка”, „Св. Тодор” и „Св. Архангели Михаил и Гавраил”. Любопитен е фактът, че тези църкви имат аналогии в архитектурата на тогавашната българска столица Велико Търново.

След близо 40-годишно византийско владичество, през 1304 г. цар Тодор Светослав отново присъединява Несебър към Българската държава. При управлението на цар Иван Александър градът достига особен разцвет. Издигат се още църкви – „Христос Пантократор” (XIII в.), „Св. Йоан Неосветени” (XIV в.). 

Несебър е бил резиденция на митрополит почти през цялата си история и поради тази причина две от църквите – „Св. София” и „Св. Стефан” – са известни като Старата и Новата митрополия. През своето съществуване според писмени сведения се предполага, че Несебър е имал над 40 църкви. Градът е наречен българската Равена, заради множеството и добре запазени църкви в пределите му.

През 1366 г. градът принадлежи на византийския император, а през 1396 г. е завладян от турците. Стопанският и духовен живот в Несебър не прекъсва. Пристанището на града продължава да бъде и основен транспортен център на черноморското крайбрежие.

До наши дни се е запазила още Западната крепостна стена от византийско време, вятърни мелници, баня и чешми от времето на османското владчество и къщите от  Българското Възраждане, типични представители на черноморския тип къщи. Те представляват  предимно двуетажни жилища, с дървен горен етаж и каменен долен. От най-интересните къщи са Капитановата, Ламбиновата, Тулевата, Чимулевата и др. 

Старият Несебър днес се радва на огромен брой български и чуждестранни туристи, привлечени от автентичния дух на града. Дано да съумеем да запазим това българско съкровище и за далечното бъдеще.

Несебър се намира на около 35 км. от гр. Бургас и на 430 км от гр. София.

Използвани източници:
- Кожухаров, Д., Пътеводител. Несебър, Уникарт, София, 2009
- Николова, Р., Генов, Н. Книга за България, изд. Хермес, Пловдив, 2008