BulgarianSights

bg | en

Предстоящи събития

Гергьовден
06 Май 2018 г.

Параметри

България

Пещерата Съева дупка

Автор: Моника Стефанова

България е сред страните, в които изобилства богатството и разнообразието на природни забележителности. А сред тях са множеството любопитни и красиви пещери.

Една от наистина забележителните пещери е именно тъй наречената Съева дупка. Тази пещера е подземна и сравнително малка – дълга е 205 м., но в нея са се образували изключителни красиви пещерни формации. Съевата дупка обхваща пет зали и няколко галерии, всяка от които със свои специфични особености. В зала „Купена” може да се види сталагмит с височина до 4-5 м., който прилича на купа сена – откъдето произлиза нейното името. „Срутище” е залата, застлана с различно големи скални блокове, срутени от тавана при земетресение. Тук се открояват голям съборен сталактон „Дебелата Берта” и „Органът”, на който опънатите му скални струни издават кристално чисти звуци при удар. Интересното при залата, наречена „Хармана”, е забележителната акустика, която има, и поради това често се използва за звукозаписи на хорови състави. Тази зала приютява най-големия сталактон на пещерата – с височина 4,5 м. и обиколка 13 м. Той е наречен „Брилянтен”, тъй като по него има блестящи калцитни кристали. В пещерата се намира и огромен стакалтон с формата на замък, а залата, в която се намира, е кръстена именно „Белият замък”. Малката зала „Космоса” носи името си, поради синтровото образование, напомнящо летяща ракета.

Съевата дупка е сред най-интересните пещери в България, тъй като тя впечатлява посетителите с всяко свое образование. В нея са открити дори съдове и монети от римско време. Обявена е за природна забележителност през 1963 г., а става достъпна за туристи през 1967 г.

Пещерата е отворена за посещения от 9.00 до 18.00 ч. през летния сезон и до 17.00 ч. през зимата. За да се заснемат фотографски или видео снимки е необходимо да се доплати. Съевата дупка се намира в Предбалкана, южно от с. Брестовица и в близост до гр. Ябланица, Ловешка област. 


Използвани източници:
• Повече от 100 чудеса на природата в България, изд. Фют, София, 2009
• Фарах, В., Димитрова, М., Паскалева, В., Пътеводител на българския пътешественик, изд. Бук Бутик, София, 2009
• Лични впечатления