BulgarianSights

bg | en

Предстоящи събития

Димитровден
26 Октомври 2020 г.

Празник на гр. Пордим
26 Октомври 2020 г.

Празник на гр. Радомир
26 Октомври 2020 г.

Празник на гр. Белослав
26 Октомври 2020 г.

Рилски манастир
Рилски манастир
Снимка: Димитър Бранков
Рилски манастир
Рилски манастир
Снимка: Димитър Бранков
още...

Параметри

България

Работно времеЦърковно-исторически музей - 08.00-16.30 ч.; църквата - 08.00-18.00 ч.; манастира - 08.00-21.00 ч. Без почивен ден.
WiFiНе
Детайли за контакт070542208; 070543383; 0896 872010
WCДа

Рилски манастир

Автор: Даниела Бранкова

Рилският манастир е най-монументалният и величествен паметник на българската култура, един от трите ставропигиални манастира в България. Началото му поставя светецът и покровител на всички българи Иван Рилски през втората четвърт на X в. Той е първият български монах-отшелник, канонизиран за светец. Мощите му са пренасяни от Рила в Средец, оттам в Търново, а през 1469 г. са донесени в Рилската обител.

По време на Второто българскато царство манастирът получава големи дарения от цар Иван Асен II, от сина му Калиман и някои други владетели. Грамотата на цар Иван Шишман от 1378 г., пазена и днес в манастира, свидетелства за  грижата на българските владетели към светата обител. Получавайки имоти и социални привилегии, манастирът привлякъл към себе си много монаси и книжовници, с което силно се активизирала книжовната и духовната му дейност.

Рилският манастир е свързан и с името на Стефан Хрельо Драголов - феодален владетел на област в поречието на р. Струма. През първата половина на XIV в. в неговите владения попаднал и Рилския манастир. Той го е обновил и построил пететажна отбранителн кула в търновската архитектурна традиция, като на най-горния етаж създал семейна църква "Преображение Господне". Хрельовата кула днес е най-старата запазена сграда на манастира. През 1343 г. Хрельо построил манастирска черква, стените на която били богато украсени със живопис. През 1834 г. църквата била съборена, а на нейно място е била построена новата главна църква на манастира. От старата са запазни владетелският трон на Хрельо войвода, олтарните двери и две икони, които се смятат за шедьоври на българското средновековно изобразително изкуство.

По-късно, с идването на турско владичество, манастирът спира динамичното си развитие на книжовно и духовно средище. Преживяните  множество пожари и нашествия са причината до нас да достигнат само малка част от ръкописите и преписите правени в Рилската обител до този период.

През втората половина на XV в. манастирът бил възстановен от братята Йоасаф, Давид и Теофан, но истински разцвет  обителта изживява през Възраждането. Днешният величествен вид е създаден по това време и въпреки че е строен на етапи неговата архитектурна цялост е запазена. В манастира са работили много възрожденски просветители, най-видният измежду които е Неофит Рилски.

Главната църква "Рождество Богородично" е построена през 1834-1838 г. от Павел Иванович, а в изписването й участват  Захарий Зограф, по-големият му брат Димитър Зограф и племенникът му Станислав Доспевски. В църквата се намира чудотворната икона на света Богородица Одигитрия (Пътеводителка), която има 32 преградки с мощи на светци.

Друга забележителна ценност на Рилския манастир е дървеният чимширов кръст, резбован с игла от монаха Рафаил в продължение на 12 г. (1790-1802 г.). Кръстът е с две лица, на които са изобразени 36 момента от живота на Исус Христос, 104 религиозни сцени и 650 отделни фигурки и растения. И всичко това върху 81-сантиметровата височина и 43-сантиметровата широчина на кръста.

Днес в библиотеката на Рилската обител се пазят ръкописи от XI-XIV в., като някои от тях са написани тук, но повечето са събирани от рилските монаси. През XV в. библиотеката се обогатява, благодарение на книжовника Владислав Граматик, който се установява в манастира. През XVI, XVII и особено през XVIII в. Рилската библиотека става още по-пълна. Сред най-ценните й притежания са грамотата на цар Иван Шишман, препис на "Заветът на Св. Иван Рилски" от XIX в., манастирски поменници от XVIII-XIX в., фермани от турски султани. Библиотеката и музеят на манастира показват само една част от истинските му богатства съхранени до наши дни. Много от културно-историческите ценности на манастира са разграбени през годините или са пръснати из други манастири.

През 1983 г. Рилският манастир е обявен от ЮНЕСКО за световен паметник на културата.

От манастира започват много туристически маршрути с различна степен на трудност.

Намира се на 36 км от гр. Благоевград, на 45 км от гр. Дупница и на около 110 км от гр. София.

Използвани източници:

 - Чавръков, Г. Български манастири, изд. Хайни, София, 2000
 - Коев, Т., Бакалов, Г., Християнски справочник, изд. Анубис, София, 2001
 - Николова, Р., Генов, Н. Книга за България, изд. Хермес, Пловдив, 2008