BulgarianSights

bg | en

Предстоящи събития

Баба Марта
01 Март 2018 г.

Гергьовден
06 Май 2018 г.

Рилски манастир
Рилски манастир
Снимка: Димитър Бранков
Рилски манастир
Рилски манастир
Снимка: Димитър Бранков
още...

Параметри

България

Работно времеЦърковно-исторически музей - 08.00-16.30 ч.; църквата - 08.00-18.00 ч.; манастира - 08.00-21.00 ч. Без почивен ден.
WiFiНе
Детайли за контакт070542208; 070543383; 0896 872010
WCДа

Рилски манастир

Автор: Даниела Бранкова

Рилският манастир е най-монументалният и величествен паметник на българската култура, един от трите ставропигиални манастира в България. Началото му поставя светецът и покровител на всички българи Иван Рилски през втората четвърт на X в. Той е първият български монах-отшелник, канонизиран за светец. Мощите му са пренасяни от Рила в Средец, оттам в Търново, а през 1469 г. са донесени в Рилската обител.

По време на Второто българскато царство манастирът получава големи дарения от цар Иван Асен II, от сина му Калиман и някои други владетели. Грамотата на цар Иван Шишман от 1378 г., пазена и днес в манастира, свидетелства за  грижата на българските владетели към светата обител. Получавайки имоти и социални привилегии, манастирът привлякъл към себе си много монаси и книжовници, с което силно се активизирала книжовната и духовната му дейност.

Рилският манастир е свързан и с името на Стефан Хрельо Драголов - феодален владетел на област в поречието на р. Струма. През първата половина на XIV в. в неговите владения попаднал и Рилския манастир. Той го е обновил и построил пететажна отбранителн кула в търновската архитектурна традиция, като на най-горния етаж създал семейна църква "Преображение Господне". Хрельовата кула днес е най-старата запазена сграда на манастира. През 1343 г. Хрельо построил манастирска черква, стените на която били богато украсени със живопис. През 1834 г. църквата била съборена, а на нейно място е била построена новата главна църква на манастира. От старата са запазни владетелският трон на Хрельо войвода, олтарните двери и две икони, които се смятат за шедьоври на българското средновековно изобразително изкуство.

По-късно, с идването на турско владичество, манастирът спира динамичното си развитие на книжовно и духовно средище. Преживяните  множество пожари и нашествия са причината до нас да достигнат само малка част от ръкописите и преписите правени в Рилската обител до този период.

През втората половина на XV в. манастирът бил възстановен от братята Йоасаф, Давид и Теофан, но истински разцвет  обителта изживява през Възраждането. Днешният величествен вид е създаден по това време и въпреки че е строен на етапи неговата архитектурна цялост е запазена. В манастира са работили много възрожденски просветители, най-видният измежду които е Неофит Рилски.

Главната църква "Рождество Богородично" е построена през 1834-1838 г. от Павел Иванович, а в изписването й участват  Захарий Зограф, по-големият му брат Димитър Зограф и племенникът му Станислав Доспевски. В църквата се намира чудотворната икона на света Богородица Одигитрия (Пътеводителка), която има 32 преградки с мощи на светци.

Друга забележителна ценност на Рилския манастир е дървеният чимширов кръст, резбован с игла от монаха Рафаил в продължение на 12 г. (1790-1802 г.). Кръстът е с две лица, на които са изобразени 36 момента от живота на Исус Христос, 104 религиозни сцени и 650 отделни фигурки и растения. И всичко това върху 81-сантиметровата височина и 43-сантиметровата широчина на кръста.

Днес в библиотеката на Рилската обител се пазят ръкописи от XI-XIV в., като някои от тях са написани тук, но повечето са събирани от рилските монаси. През XV в. библиотеката се обогатява, благодарение на книжовника Владислав Граматик, който се установява в манастира. През XVI, XVII и особено през XVIII в. Рилската библиотека става още по-пълна. Сред най-ценните й притежания са грамотата на цар Иван Шишман, препис на "Заветът на Св. Иван Рилски" от XIX в., манастирски поменници от XVIII-XIX в., фермани от турски султани. Библиотеката и музеят на манастира показват само една част от истинските му богатства съхранени до наши дни. Много от културно-историческите ценности на манастира са разграбени през годините или са пръснати из други манастири.

През 1983 г. Рилският манастир е обявен от ЮНЕСКО за световен паметник на културата.

От манастира започват много туристически маршрути с различна степен на трудност.

Намира се на 36 км от гр. Благоевград, на 45 км от гр. Дупница и на около 110 км от гр. София.

Използвани източници:

 - Чавръков, Г. Български манастири, изд. Хайни, София, 2000
 - Коев, Т., Бакалов, Г., Християнски справочник, изд. Анубис, София, 2001
 - Николова, Р., Генов, Н. Книга за България, изд. Хермес, Пловдив, 2008