BulgarianSights

bg | en

Предстоящи събития

Празник на гр. Кърджали
21 Октомври 2014 г.

Димитровден
26 Октомври 2014 г.

Празник на гр. Пордим
26 Октомври 2014 г.

Празник на гр. Радомир
26 Октомври 2014 г.

стенопис
стенопис
стенопис и кариатиди
стенопис и кариатиди
още...

Параметри

България

Работно време9.00 – 12.00 ч. и 12.30 – 17.00 ч.; Почивни дни: понеделник и вторник, експозицията работи от 1 март до 31 ноември
Детайли за контакт+359 8 335 279
Входна таксаВъзрастни – 10 лв., учащи и пенсионери – 5 лв. (цената включва и беседа) [лв.]

Свещарска гробница

Автор: Даниела Бранкова

Най-значителното откритие в района на с. Свещари и в пределите на Историко-археологическият резерват 'Сборяново', и първо по време (1982 г.), е гробницата под Гинина могила, повече известна с името Свещарската гробница. Тя представлява уникален паметник на тракийската гробнична архитектура. Размерите й са внушителни - дължина 7,5 м, ширина при фасадата 6,5 м, височина на гробната камера (отвътре) - 4,45 м. Изградена от големи варовикови блокове, тя се състои от дромос и три помещения - преддверие, централна гробна камера и странично помещение, покрити с полуцилиндричен свод. Това е нещо ново при тракийските гробници, за които е характерна осово-симетричната схема. 

Към входа на Свещарската гробница води коридор, изграден от големи каменни блокове. Капителите са украсени с рисувана в синьо и червено йонийска кима, под която върху гладка лента са врязани малки розети. Розетите на вътрешната страна на западния капител не са довършени, а са очертани само с пергел и червена точка в центъра. Над капителите лежи голяма релефно обработена архитравна плоча, украсена с фриз от букрании, осем- и седемлистни двойни розети и гирлянда. Украсата й също не е завършена. Напълно са обработени само западният край на фриза с началото на гирляндата, първият букраний и първата розета.

Със своята прецизна изработка и орнаментални мотиви, разположени на трите видими страни, антовите капители от входа на Свещарската гробница намират точни паралели и в Мала Азия, в Александрия и в Южна Русия, датиращи също от началото на III в. пр.н.е.

От преддверието, което е по-широко от коридора, се влиза в разположената от север централна гробна камера и в странично, по-малко помещение, разположено от източната страна на преддверието. Интересна подробност в плана на Свещарската гробница е наличието на странично помещение. Почти непознат е и отворът (прозорецът), който се явява в тази  гробница до входа между преддверието и страничното помещение. Може би тези различия се дължат на влиянието на местната строителна традиция и на изискванията на тракийския погребален култ. В Свещарската гробница четири дорийски полуколони, долепени до стените в предната част на гробната камера, и една полуколона в ранен коринтски стил в средата на северната стена поддържат архитрав  и фриз от метопи и триглифи. Там са открити две погребални каменни легла – по-голямо на северната стена срещу входа и по-малко на източната стена, предназначено за любимата.

Главната тема без съмнение има култов характер и представя сцена на хероизация, т. е. обожествяване на знатен тракиец след смъртта му. Конникът, който всъщност изобразява покойника, отправил се към отвъдния свят, получава златен венец от богинята и се превръща в херос. Зад богинята следват четири жени, облечени в дълги хитони, които носят различни дарове: тоалетна кутия с капак и ойнохое, полуотворена касетка за скъпоценности, голям метален съд и вероятно трикрака масичка. Художникът от Свещарската гробница е предал умело формите на тялото, които прозират под тънката дреха, и динамиката на движението. Конникът е облечен с къса дреха, наметнат с хламида. В лявата си ръка държи поводите на коня, а дясната, леко свита в лакътя, е протегната напред към богинята. Зад него вървят двама мъже, вероятно оръженосците му. Ясно са очертани поводите на коня, ремъкът в основата на шията му и седлото, от което се спускат четири дълги висулки, оцветени червено. Конникът от Свещарската гробница е най-ранното изображение в тракийското изкуство на конник-бог, прототип на “тракийския херос”.

Художникът не е успял да оцвети рисунката, а само е акцентирал с червена боя украсата на седлото. В рамките на колонадата от интериора на гробната камера сполучливо е вместен фриз от десет женски фигури, с което е получен съвършен синтез между архитектура и скулптура. Върху висок цокъл от ортостати със сложен профил, отгоре са разположени десет каменни пана от извънредно мек жълтобял варовик, на всяко от които е изваяна по една женска фигура във висок релеф.

Жените, високи около 1,2 м са представени фронтално, в тържествена поза. Облечени са в дълъг до земята безръкавен хитон, препасан с коланче под гърдите. Под коланчето се спуска пола, декоративно оформена като обърната чашка от три акантови листа. На главите си имат калатос. Краката са обути в тесни обувки. Косите, очите и някои детайли от дрехата, калатоса и обувките са оцветени в охрово жълто, тъмнокафяво, синьо, червено и лилаво. Гърдите са подчертани пластично.

Ръцете, свити в лакътя, са вдигнати нагоре, като че ли поддържат архитрава, подобно на кариатиди. Повтарящият се жест на вдигнатите ръце придава особен ритъм и изразителност на композицията.

Гробницата предлага нови възможности за разрешаване на важни въпроси както от изкуството, така и от идеологията и религията на траките. Погребалният ритуал, съвършената строителна техника и богатата украса са доказателство, че в гробницата са погребани местен владетел и неговата съпруга в началото на III в. пр. н. е. Значението на Свещарската гробница нараства и от обстоятелството, че се открива на север от Балкана, в област, населявана в древността от севернотракийските племена – гетите. Тя не е изолирано явление в района на Свещари.

Забележителната архитектура и художествената украса нареждат през 1985г. Свещарската гробница в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.

Мястото е невероятно красиво и сравнение с други обекти е добре поддържано.

За съхранението на Свещарската гробница е изградена специална сграда, оборудвана с климатична инсталация. Обектът разполага с конферентна зала, екскурзоводна услуга, рекламни материали, сувенири. Необходимо е да се подобри пътната мрежа за достъп до обект; да се осигурят повече места за нощуване; да се разпространи повече информация за обекта в цялата страна.

Гробницата в с. Свещари се намира на около 10 км от гр. Исперих, на около 40 км от гр. Разград и на около 70 км от гр. Шумен, в близост  до който се намират и другите исторически забележителности Плиска и Велики Преслав.

 

 

Използвани източници:
 - Чичикова, М., План на свода на гробницата с кариатиди край Свещари (ІІІ в.пр.Хр.), Хелис ІV, София, 2005г.
 - Чичикова, М.,Свещарската гробница, Девет български ценности, София, 1993г.
 - Лични впечатления

Линкове