BulgarianSights

bg | en

Предстоящи събития

Баба Марта
01 Март 2018 г.

Гергьовден
06 Май 2018 г.

Януари 2018

 ПВСЧПСН
011234567
02891011121314
0315161718192021
0422232425262728
05293031 
« »

Новини

Каним всички вас, малки и големи пътешественици, да станете част от нас като споделите интересни места, на които сте били, места, които са успели да грабнат сърцата ви, да превземат мечтите ви или са ви впечатлили с нещо простичко.

Сигурни сме, че има какво да разкажете и, че ще бъдете полезни за мисията на този сайт – да се популяризират съкровищата на България и да ги опознаят повече хора.

Ако проявявате интерес вижте правилата за писане на статии, а ние ще се радваме пред вашето име да стои думата "автор".


Последни статии

Централната софийска синагога
10 Октомври 2014 г. 10:27:17
Пепи Алипиева


Храм-паметник "Св. Александър Невски"
07 Октомври 2014 г. 15:46:53
Пепи Алипиева


Цар Самуил (†1014) в битка за България
07 Октомври 2014 г. 15:22:03
Даниела Бранкова


София - Лозен - София
19 Май 2014 г. 17:51:30
Милена Звънчарова


Прочетете още...

Културен туризъм
17 Май 2014 г. 00:55:25
Даниела Бранкова


Брацигово
31 Август 2009 г. 09:17:54
Милена Звънчарова


Църквата "Св. Георги"
11 Май 2014 г. 16:08:05
Даниела Бранкова


Ивановски скални манастири
12 Май 2014 г. 14:23:24
Даниела Бранкова


Маноловата къща
Маноловата къща
Снимка: Милена Звънчарова
Родопски сaрмички
Родопски сaрмички
Снимка: Десислав Звънчаров

Етнографско пътуване в Централни Родопи

Тази година Родопите разгърнаха пазви по особено омаен начин. Извисиха причудливите си скали, накиприха боровете и поведоха пътеките към чудните дълговечни села. Застлаха полянките с уханни, пъстроцветни треви и  с плодовете на гората. Открехнаха приветливо недра към подсъзнателните си магнетични пещери, погълнаха реки, за да изваят тайни.

После планината оживя: показа своите хора, дарени от нея с безкраен хоризонт и бистър поглед да го вижда. Споделила с тях вълшебния си език, изпъстрен с нечувани имена на малки пойни птичета и лековити билки, зашептя чрез устите им вековна мъдрост и история. Заразказва колкото искаше; или колкото можехме да чуем. Планината се слуша със сърце.

Планината покорно следваше своето слънце. На изгрев свенливо открехваше клепки и отърсваше снагата си от последните бисери роса. По обед, вече морно – натежала от усилния труд по нивите, поспираше в мига на най-късата сянка, сякаш за да признае пълната победа на своя небесен господар. Привечер, премаляла от предчувствие за неговата загуба, планината потъваше в сенките на своята скръб и покорно се готвеше да отдаде своята плът на тъмнината. Но тогава, по тъмно, планината ставаше контраста, необходим за да изпъкне Млечният път. Толкова много звезди, най-после отлетели на небето. Намерили своя покой и най-хубавото място да гледат Планината. Да гледат своите земни родопски къщи. Шарените каменни зидове  вечер пееха с ромона на реката,  откраднат още по времето, когато са лежали в лоното й. Величаеха сръчните ръце на майстора с правите си, оттогава недостигнати линии. Изпод посърналите от времето и отминалата човешка грижа варосани стени грейваше топлината на дървените греди. Топлината на родопската гора, от чиято жарава лесно лумват пламъци.

Тази година фотоапаратите ослепяха, а дневниците замлъкнаха. Кратките репортажни съобщения не се родиха въобще, осъзнали предварително своята несъстоятелност. Нямаше думи, които да претворят омаята на Родопите, сами представили се по отколешен обичай като за гости. Неподражаеми с коситбените си ливадни угощения. Неуловими като звук и миризма и все пак пълнозвучни и ароматни. Обаятелна бавачка за  градските деца – не чули, не видели, не усетили. Сгряла до полуда измръзналите им души, прелъстила лековерните им погледи.

Родопите разлистиха поредния том от своите приказки. Безкрайните човешки съдби – на селския учител, който знаеше всичко за мравките; на планинския водач, който е същото онова момче, расло с  планинско мляко по ливадите край Арда; на баба Мара, чиято 67-годишна сватбена фуста и салтамарка, криеха в диплите си спомените на цял един живот, възкресен сега от сълзите на старицата. И жадните за белия свят очи на бай Георги от Дунево, повярвал в силата на Св. Илия, когато през 1948 г. зараснала раната му, след като я измил в аязмото на светеца... Винаги тази чиста родопска вяра, с която хората на планината начеват приказките си. За белите параклиси и вековните църкви, за скалите съхранили с причудливия  си силует подвига на някоя непокорна девойка. И вярата в лековитите сълзи – извори проронени тук и там от Родопите, за да надживеят времето.