print | close

Църквата "Св. София"

05th of October 2009

Църквата „Св. София” е построена през VI в., коeто я прави втората най-стара църква в столицата след ротондата "Св. Георги" и е най-добре запазената сграда от това време. По вид тя е трикорабна, кръстокуполна базилика, построена върху основите на две по-стари църкви от времето на Римския град Сердика. В основите й са намерени няколко гробници, многоцветни мозайки, рисунки по стените и предмети, характерни за ранното християнство.

По времето на Второто българско царство (XII-XIV в.) църквата придобива статуса на митрополитска църква и дава името си на града – София, което означава "мъдрост". Тогава тук са изпращали покойните и са се молили за тях. В храма е имало и друга дейност - училище за свещеници книжовници, което го прави средище на християнската просвета и култура.

През Османско владичество "Св. София" е преустроена в джамия (Сияуш паша-джамия), стенописите и олтарната й апсида са унищожени и се появява минаре. Но след две земетресения през XIX, които разрушават минарето, джамията е изоставена. За кратко е била използвана за склад. След Освобождението храмът е възстановен и връща статуса си на християнска църква.

През 1911 г. започват археологически разкопки и тогава излизат наяве подробностите от нейното минало. През 30-те години на XX в. църквата е основно реставрирана и днес през стъклени панели на пода могат да се видят гробовете и някои от намерените предмети, а по стените си личи как всяка епоха е оставила нещо от себе си.

През 1955 г. „Св. София” е обявена за паметник на културата.

Днес храмът е отворен за посетители, а в него се пази кичур от косата на Васил Левски. Зад сградата се намира гробът на Иван Вазов.


Използвани източници:
- Станчева, М., София в отдавна минало време, София, 1999
- Лични впечатления

close